Прави впечатление, че въпреки високите технологии, модерните фороапарати с несравними с миналото възможности, любителските снимки не стават по-добри като качество. Много повече, но не по-качествени са в сравнение с по-старите времена, когато фотографията, даже любителската, беше считана за изкуство и й се отделяше специялно внимание.

Хората стават все по-лениви и разчитат основно на добри фотоапарати, за да запечатат семейни събития и незабравими моменти, без да влагат онова тайнство, което фотоапарата не може да запечати, без съзнателното участие на майстора-фотограф. И все по-рядко обикновената битова фотография се възприема като изкуство.

Факт е че снимането на деца и животни е едно от най-трудните начинания, тъй като тези "същества" не застават на едно място за дълго време; не позират; докато се приготвим за снимка, кадътът вече е изчезнал. Затова пък тези, които са сполучливи, са най-живите и естествени, най-непринудените.

Снимките, които правим на нашите деца - ежедневните и непрофесионалните - това са спомените, които им оставяме. Децата ни ще си спомят и ще се възприемат като пораснат именно по начина, по който ние сме успяли да ги видим и запечатим. Но как да снимаме детето си така, че това да е кадър, който ще остане за семейната история и ще бъде достоен и красив спомен за детето ни, ще го кара да се чувства красиво и обичано през целия си живот?

Ето няколко съвета за любителите-фотографи, решили да опитат един от най-трудните жанрове във фотографията - детската снимка:

1. Търпение и време. Това изисква снимането на деца. Когато решите да правите фотосесия с детето си, дайте си сметка, че това ще отнеме може би няколко часа. Не бързайте и не спирайте снимките след втория кадър, дори и да сте доволни от него. Имайте предвид, че всеки следващ би могъл да бъде, и обикновено е по-добър от предхождащия, защото имате възможност да корегирате грешките, направени в предходния кадър. Една удачна фотосесия съдържа някъде около 50-100 снимки, от които едно 60-70%, а може и повече, в последствие ще изтриете като несполучливи, не във фокус или обекта на снимките ще липсва от кадъра. :)

2. Сюжет. Добре е ако предварително сте намислили и избрали подходящо място за снимките и имате план как искате да изглеждат и какво бихте искали да внушават. Добре е ако снимките от една фотосесия да могат да се обединят около една идея и да представляват единен фото-разказ.

3. Не снимайте отдалече.Когато снимате, не се отдалечавайте от детето твърде много. То трябва да е в центъра на вашия фоторазказ, а всички други детайли - като фон (природни и културнизабележителности), трябва да са загатнати,но не да изтласкват детето от кадъра.

4. Използвайте асистент. Ако детето не иска да сътрудничи, не стои достатъчно мирно, отегчено е и прави тъжни, неестествени за него физиономии, използвайте помощник, който да разговаря и задържа вниманието му, да го разсмива или озадачава, без да влиза в кадър, за да можете вие да уловите различните емоционални състояния на вашият малък "фотомодел".

5. Направете снимките интересни за вашето дете. Ще имате невероятен успех, ако съумеете да превърнете снимането в игра и детето ви ще ви сътрудничи с удоволствие, ако това за него е приятно занимание. Не се ядосвайте, ако се наложи да снимате по-дълго, за да намерите най-добрият кадър. Дори и ако "изпуснете" много добър кадър, защото детето ви е мръднало, не му показвайте раздражението си, тъй като това ще го стресне и вероятно няма да е достатъчно непринудено и безгрижно за следващите снимки. Едно загубено самообладание може дори напълно да провали фото-сесията ви и да остави негативни чувства у детето ви, което означава провалени много други следващи сесии.

6. Не снимайте отгоре. Когато снимате дете, трябва да подберете подходящ ракурс, така че фотоапаратът да е на едно ниво с лицето на детето ви. Ако е необходимо клекнете или даже залегнете. Можете да повдигнете детето на платформа, ако това е безопасно. Снимките, при които детето е под нивото на фотоапарата обикновено изкривяват тялото надолу и могат да се правят само при съзнателно желание да се постави конкретен акцент или ако снимате само лице.

7. Избягвайте да снимате при силно слънце. При силно слънце лицата се преосветяват, падат сенки, които трудно могат да се корегират. Най-добро за външни снимки е облачното време, тъй като светлината е дифузна и наподобява осветлението, което използват професионалните фотографи. Хубави стават и снимките на плътна сянка (при слънчево време).

8. Снимайте най-добрите черти на детето си. Всеки човек има силни и слаби черти, що се отнася до външността също. Подбирайте ракурса и кадрите си така, че да заснемете детето си в най-добрата светлина, така че да се подчертаят неговите качества, като същевременно не се набляга на недостатъците му. Всяко дете е модел, не само защото родителите му го смятат за най-очарователното създание на света, а защото всяко дете носи тази типична невинност и простота, която ако успеете да уловите в кадър - значи сте постигнали успех. Помнете - кадрите, които ще оставите на детето си, ще формират себеусещането му, самооценката му и ще залегнат дълбоко във представата му за себе си.

Снимките, които прилагам са любителски, правени са с полупрофесионален фотоапарат Сони, с обикновена светкавица и известна обработка във Фотошоп. Детето на снимките е синът ми Виктор, на 3 год. Аз самата не съм професионален фотограф, но съм префесионален детски психолог. :)